Posted by admin

„През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми“.Йов 14: 14
      
     Безпомощен, сам, без семейство, наставляван от псевдоприятели, обсипан със струпеи, пронизван от болка, страдалецът Йов изказва тези думи със забележителна борбеност. С ясно съзнание и остра преценка както за себе си, така и за ситуацията, в която е изпаднал. Той казва, че неговите дни (разбирай живот) са дни на воюване.
            Но докато воюва и се бори със себе си и със собствената си обърканост, той очаква нещо, очаква промяна. Не някаква силиконова промяна, не лифтинг или козметична лепенка, той иска дълбока и коренна промяна.
            Църквата често се оплаква, че е сама, отхвърлена като секта и с маргинализиран глас в обществото. Доколко обаче тя се бори и доколко е готова за дълбока промяна? Преди 496 години, на 31 октомври 1517 г. Мартин Лютер се обявява за истинска промяна. Спасението вече не може да зависи от силните на деня, то е „само чрез вяра“. Няма значение колко пари имаш, не можеш да си купиш връзката с Бога.
            Оттогава до днес Църквата е „семпер реформанда“ – винаги променяща се. Търсеща да настрои себе си около истините на Реформацията: че спасението на човека е само чрез Писанието, само чрез вяра, само по благодат, само чрез Христос и носи само на Бога слава.
            Ако сме истински вярващи, независимо колко много страдаме и в какви борби сме, ще търсим такава промяна. Дълбока промяна, която ще донесе на нас и на Църквата истинско изцеление, а на Бога само слава!
п-р Станислав Алексиев