Posted by admin

Евангелските разкази ни карат да си представяме Божието царство като крепост, оградена с дебели стени. Крепост, която неверният не може да превземе и в която нищо грешно не ще се промъкне. В нея може да влезе единствено вярващият – и то през „тясната порта“ на отричането от себе си, според думите на Господ Исус (Мат. 7:13, Лука 13:24).

Тази картина е вярна, но не е пълна. Божието царство не стои на едно място, а се разпространява в този свят. Нашето сърце също може да се оприличи на крепост, чиито стени спират влиянието на Царството. Но „нашественикът“ има интересна тактика. Немският богослов Х. Тилике казва: „Характерно за Божието царство е, че то издирва най-дебелите стени в моя живот, за да проникне в него само и именно през тях.“ Христос не се задоволява да Го наречем Господ и да „сключим примирие“ с Него – Той е дошъл, за да победи и срине всичко в нас, което пречи да преживяваме Царството Му в пълнота. Няма да ни „остави на мира“, докато не унищожи нашите предубеждения, страхове и егоизъм, чрез които се затваряме спрямо Него и околните. Разбивайки стените на човешката неувереност, Той същевременно ни дава достъп до Своите богатства: възможности да обичаме и да служим на другите.

Винаги трябва да сме Му благодарни, че се е заел упорито с нас! И да се молим да бъдем „градове без стени“ – приемащи благодатта на Царството и раздаващи я в изобилие. Тогава и църквата, част от която сме, може да бъде съвсем различна и ще благоухае.

д-р Тодор Велчев


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *