Mладежкото събиране от 11.03.2014 г.

imagesДа рискуваме с Бог

Щрихи от младежкото събиране от 11.03.2014 г.

Често избягваме да бъдем искрени със себе си. Страхуваме се от самопризнанието, смущаващо личността ни, защото именно то има властта да промени или погълне целия ни живот.

Струва ли си да рискуваме личния си комфорт, за да разберем истината за себе си?

Думите на гостите ни този вторник – семейство Стефан и Мира Зареви, бяха призив именно за това, да рискуваме с Бог. Да погледнем себе си през очите на Библията, през очите на Бог. За да се осмелим, първо трябва да Му се доверим. Доверието се ражда от вярата, че Той има най-добрия план за пътя на живота ни.

Ако вярваме в Христос, но все още живеем по правилата на света – да рискуваме! Да загърбим светския си живот и да започнем едно ежедневно пътуване с Бог в познаване на истината.

Ако чуваме Святият Дух да ни вика, но умишлено заглушаваме гласа Му – да рискуваме и да го последваме! Трябва да го направим, по Божията воля е и ще ни доведе до обещаната награда.

Ако се опитваме да търсим любов в света, страдаме, но не я намираме – да рискуваме! Нека я потърсим при Бог, Който ни обикна с такава безусловна любов, че пожертва най-ценното Си за нас.

Ако знаем как да изпълним призива си, но не го правим – нека рискуваме с вяра, знаейки, че Бог е с нас.

П-р Зарев даде ярък пример за това как да поемем риска да последваме Бог, напомняйки ни за живота на Моисей. Той не притежаваше ораторски способности, но се подчини на Божията воля – да се изправи пред фараонa и да измоли освобождаването на евреите. За него това означаваше да се изложи на значителен риск и притеснение. Бог му даде обещанието, че Святият Дух ще бъде с него и ще го води. Напускайки обичайния си живот в пустинята и всичко, което беше изградил, той остави собствения си комфорт за Божието водителство и послушание. Бог го възнагради за верността му, като му даде успех пред фараона и осъществи чрез него освобождаването на евреите. И най-ценното – Бог му позволи да се сблъска със същността Му и да Го опознае.

Не бихме имали християнски живот без изпитанията си. Те са част от начините, по които Бог ни учи да запазим човечността си дори в тежки моменти. В преодоляването им Той ни разкрива нови черти от характера Си, които все още не сме осъзнали. Нека никога да не забравяме, че Бог е с нас и ни води през тях. Изпитанията нямат за цел да ни обезсърчават, но да ни направят още по-силни.

Елена Попова